Uconomics Facilities Fleet Manager Maintenance Review

брой 78, април 2010 г.

  • Вятърна енергия
  • CRM
  • Сградни технологии
  • Регулация и потребители

Начало | Горещи енергийни точки

[+] Увеличаване | [-] Смаляване

Горещи енергийни точки

Енергетика и геополитика

(11/05/2009), Автор: "Ютилитис"

Снимка: Архив "Ютилитис"
Възможността за прекъсване на доставките на жизненоважни ресурси като петрола или газа представлява все по-голяма грижа на съвременните политически и икономически международни отношения.
Докато прекъсвания могат да се получат навсякъде по веригата на доставките, някои райони си остават особено уязвими. Може би най-известен сред тях е проливът Хормуз в Персийския залив, през който танкери носят 20% от световния петрол. Но конфликтът между Русия и Грузия през август 2008 г. провокира нова загриженост, че дори и най-новите енергийни коридори – използващи Каспийския басейн – са уязвими по отношение на геополитически събития.
Анализатори твърдят, че Делтата на Нигер, Ирак и Венецуела са също значително уязвими. Предвид свитите доставки на петрол, потенциални прекъсвания или нарушения в доставките могат да доведат до значително повишение на така подвижните цени на петрола.

Когато петролът не тече...
Като следствие от петролното ембарго през седемдесетте години на 20-ти век, редица страни приеха планове за намаляване на въздействието от евентуални прекъсвания на снабдяването с петрол. Някои имат свои собствени стратегически резерви, за да се защитят при краткосрочни спирания на доставките. Международната енергийна агенция координира националните резерви на двадесет и седем страни, включително на САЩ, за да споделят петролни запаси по време на извънредни ситуации.
След урагана Катрина през 2005 г., редица страни доставяха петролни продукти в САЩ, защото, въпреки че за страната са осигурени масивни стратегически доставки на суров нефт, бурята разруши значителна част от капацитета за рафиниране.
Прекъсвания в доставките, или страх от такива, могат да се дължат на много неща: от политическа нестабилност и тероризъм, до липса на дългосрочни инвестиции. Ето защо най-добрият начин за защита срещу прекъсвания включва два основни компонента:
разнообразяването на доставките и доставчиците, за да се гарантира, че икономиката функционира ефективно, и
внимателното управление и поддържане на геополитическите отношения в международен аспект.

Проблемни енергийни точки...
Най-голямото производство на нефт и газ се осъществява в някои от най-уязвимите региони и горещи точки в света. Тази статия има за цел да представи един поглед към някои от тях, които генерират най-много безпокойство сред политическите среди и в международните отношения в началото на 21 век.

Русия и Кавказките тръбопроводи
В последното десетилетие Русия постепенно се превърна в енергийна суперсила. Русия е втора в света по производство на петрол и най-големият световен производител на природен газ. Други страни в региона, включително Казахстан и Азербайджан, също се проявиха като значителни производители с масивни резерви на петрол и природен газ. Това формиращо се енергийно богатство предизвиква обтегнати отноношения между Кремъл и някои бивши съветски държави, включително Грузия, Беларус, Туркменистан и Украйна. Въпреки че 80% от руския газ е пренасочен през Украйна, отношенията между двете страни остават изключително хладни. В края на 2008 г., отношенията се обтягат още повече след дискусии относно цени за бъдещи газови доставки към Украйна и транзитни такси за газ, преминаващ през Украйна. Това логически доведе до събитията от началото на тази година. В първите дни на 2009 г. руската енергийна компания с държавен контрол, Газпром, прекъсна доставките на газ до Украйна. Украински длъжностни лица от своя страна блокираха доставките на газ от Русия към други части на Европа. Министър-председателят на Русия Владимир Путин заплаши със "сериозни последствия" при намеса в доставките на газ, което се отразява още в поредица от заплахи срещу Грузия, отправени преди конфликта между двете страни през лятото на 2008 г.
Ник Бътлър, председател на британския Център за енергийни изследвания Кеймбридж, твърди, че целият Каспийски регион и Централна Азия са уязвими, ако Русия наистина иска да заяви своя контрол в тези области. Съществуват опасения, че Русия може да започне да настоява Газпром да участва в бъдещи сделки за тръбопроводите в региона, които счита за стратегически и доходоносни.
В региона има твърде много пресичащи се интереси, за да се игнорират начините, по които производителите, доставчиците и потребителите на енергийния ресурс се озовават в едно геополитическо съревнование.
Някои експерти вярват, че през месец август 2008 г. конфликтът между Русия и Грузия е поне частично изострен и поради борбата за контрол над богатството от  изкопаеми горива в региона. Съществуват редица планове за строителство на тръбопроводи, които да заобикалят руската тръбопроводна мрежа, включително свързващи Казахстан с нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, който минава през Грузия от Азербайджан към Турция с капацитет да транспортира повече от един милион барела петрол на ден. Такива планове идват в момент, когато руските тръбопроводи работят с нисък капацитет, а някои се влошават с възрастта. (схема 2).
Нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан не е бил повреден по време на сблъсъците през изминалата година, но един от партньорите, BP, временно спира грузинския дял поради опасенията от нападение. Все пак тръбопровод, който превозва около 1% от световния петрол потребяван ежедневно, е толкова значим, че всякакви военни конфликти в близост до него представляват голяма загриженост. И други събития биха могли да причинят смущения в доставките през Баку-Тбилиси-Джейхан. Малко преди руско-грузинския конфликт тръбопроводът беше изключен заради експлозия на турска територия, която може да е причинена от кюрдски бунтовници.

Мексиканският залив
Съединените щати са един от най-големите производители на петрол и газ в света. Но значителна част от националната инфраструктура за производство, 30% от петрола и повече от 20% от производството на газ, се намира в Мексиканския залив, регион на чести и разрушителни урагани. След ураганите Катрина и Рита през 2005 г., страната преживя затруднения в доставките на стойност около 8%. Бурята доведе до скок в цените на суровия петрол, което донякъде бе овладяно чрез доставки на петрол от резервите за спешни случаи.
Въпреки че последствията от ураганите през 2005 г. остават ненадминати в близкото минало, заливът често преживява прекъсвания в доставките поради бури, като ураганите Густав и Айк през 2008 г., а цените на петрола често се покачват дори при слухове за ураган (Bloomberg). Данните показват, че производството в Мексиканския залив все още е доста под нивата прогнозирани преди бурите през 2005 г. Освен това, по-тежките последици са свързани с това, че продължаващите бури доведоха и до продължаващото забавяне на новите производствени процеси. Текущият дебат за отварянето на повече офшорни сондажи в Съединените щати може в близко бъдеще да разшири сондажите в Мексиканския залив, което ще доведе до увеличаване на националната зависимост от региона.

Проливът Хормуз
Проливът – единственият воден път, който води от Персийския залив в Арабско море – е само двадесет и една мили широк в най-тясната си част и се счита за най-тревожната и гореща геополитическа и енергийна точка в света. Той е трасе от жизненоважно значение за някои от най-големите производители на петрол в света, включително Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Оман и Иран. В Персийския залив са разположени повече от 60% от световните петролни запаси и доказано около 40% от световните запаси на природен газ. Около 40% от петрола, търгуван на световните пазари минава през пролива.
По време на ирано-иракската война през 1980 г., потокът на петрол през пролива е намален с близо 25% заради атаки на танкери на трети страни. По време на войната, световните цени на петрола се покачват повече от два пъти в резултат на нестабилността в региона. В момента, една от най-големите заплахи за пролива е заплахата на иранското правителство за блокада на петролните превози, ако ядрените им съоръжения бъдат атакувани.
Някои анализатори изразяват несъгласие за въздействието на евентуална блокада в пролива. Според доклад на Икономическия комитет на Американския Конгрес световните резерви от петрол са достатъчни, за да заменят потока, който минава през пролива за много месеци и това прекъсване в доставките би имало слаб и временен икономически ефект. Според други експерти затварянето на пролива дори за две седмици ще има значителни глобални икономически последици. Това би предизвикало огромни загуби на доходи за страните от Персийския залив, където петролът е основният източник на богатство.
Очаква се през 2009 г. да бъде отворен газопровод в Обединените арабски емирства, който да заобикаля пролива и който би насърчил инвестициите в други богати на ресурси полета в региона.

Делтата на Нигер
Нигерия е вторият по големина производител на петрол в Африка и петият по големина доставчик на петрол за Съединените щати. Поради нарастване на гражданските сблъсъци, страната отпадна от осмата позиция на петролен производител в света до дванадесето място за периода между 2006 и 2008 г. От 2005 г. насам производството на петрол спадна с близо 1 млн. барела на ден, което е почти една трета от продукцията. Спадът в производството е най-вече работа на бойци, които са завзели или изключили петролни съоръжения; отвличат и убиват петролни работници; взривяват тръбопроводи и крадат от петрола.
Разпределението на петрола е основен фактор в конфликта. Въпреки огромното богатство на петрол, 70% от населението на Нигерия живее с по-малко от един долар на ден, а доходите са изключително неравномерно разпределени. Нигерия се върна към демокрациятапрез 1999 г., но корупцията в правителството, особено на държавно ниво, все още е голям проблем. Кражбата на суров петрол, в която са замесени и висши държавни служители, допълнително нагнетява напрежението и отчайва хората от делтата на Нигер.
Засега помирението остава немислимо. Нито бунтовниците, нито правителството изглежда склонно на компромис.

Венецуела
В Латинска Америка енергийното богатство предизвиква изострен национализъм по отношение на ресурсите в големи страни производители на петрол като Венецуела, Боливия и Еквадор. През последните няколко години тези държави подновиха договори с международни петролни компании, за да осигурят най-голям контрол на държавните петролни компании. Венецуела, деветият по големина производител на петрол в света, е предприела и някои напълно самостоятелни проекти. Страната доставя около 1.5 милиона барела на ден петрол за Съединените щати.
Някои експерти са разтревожени, че Венецуела не инвестира достатъчно обратно в проучвания и инфраструктура, и вместо това използва приходите си от петрола за финансиране на други държавни приоритети. Една от държавните петролни компании във Венецуела, PDVSA, която спечели повече от $75 милиарда през 2007 г., похари същата година $14.4 млрд. само за социални програми. Намаляването на инвестициите от национализираните компании в нова нефтена и газова инфраструктура ще доведе до спад в производството с течение на времето, тъй като експлоатираните кладенци не са заменени с нови и не се правят достатъчно проучвания, което допълнително застрашава бъдещите глобални доставки. Нещо, което не бива да се забравя, е, че този национализъм по отношение на ресурсите възпира и чуждестранните инвестиции. Националните цели в случая не отговарят на нуждите на пазара – въпросът е със силни икономически измерения, и управляващите в Латинска Америка трябва да предефинират приоритетите си стратегически.
Ресурсният национализъм се простира и извън Латинска Америка. Повече от 90% от световните доказани запаси сега са в ръцете на национални нефтени компании. Руският енергиен експерт Надежда Макарова Виктор пише, че макар и руският Газпром да контролира най-голямата част от ресурси на газ в света, "той е изправен пред застрашаваща газова криза, като производството в неговите основни добивни полета продължава да намалява, докато компанията не инвестира достатъчно в нови полета." Фирмата не е отваряла ново поле от 1991 г. насам. Доклад от руското Министерство на промишлеността и енергетиката показва, че страната може и да не бъде в състояние да посрещне вътрешните газови нужди от потребление до 2010 г.

Иран
Иран е четвъртият по големина в света производител на петрол и трети по големина производител на природен газ. Възможността за международни санкции на Иран или военната конфронтация по отношение на ядрените му дейности, които западните държави определят като прикритие на ядрена програма, са повод за притеснения относно евентуални проблеми със снабдяването. Някои експерти дори твърдят, че напрежението около доставките на петрол и високите цени правят санкциите невъзможни за прилагане.
По отношение на израелските военни удари срещу иранските ядрени инсталации, ръководителят на ОПЕК предупреди, че картелът няма да бъде в състояние да навакса разликата от загуба на производството от Иран, което представлява около 10% от общото производство на ОПЕК. А всяка загуба на приходи от петрол ще има икономически опостушителен ефект върху Иран.

Ирак
Страната притежава третите по големина доказани петролни запаси в света, но производство й на петрол не успя да достигне нивата от началото на 90-те, преди първата от двете войни срещу САЩ, когато производството е било малко по-малко от 3 милиона барела на ден. От започването на войната през 2003 г. нефтената инфраструктура на страната е мишена на бунтовнически нападения и тепърва трябва да се възстанови от петнадесет години упадък. Иракското правителство се надява да увеличи своето текущо производството от около 2 милиона барела на ден до над 4 млн. до 2013 г. Въпреки това, политическата стабилност в Ирак остава незначителна.





НОВ ОТГОВОР